Едит пиаф и мой перевод - такой, какой есть моят л

Моят легионер

Бе със сини-сини очи!

Досущ на небето лъчи
И мълнии святкаха в тях,

В захлас аз го гледах и пях.
Цял бе татуиран - и как!

Но, смисъла май не видях

В думите: На врата - "Без ортак",

На ръката му дясна - "Посмях!",
Над сърцето - "На кухо кънти",

А във моето още ехти
Неговия, предръзкия смях...

Името му дори не узнах,
Нито друго,то бе луда нощ!

Той ме остави в зори, в немощ -
Моят легионер -
На съдбата ми, на песента.

Пое си пътя, нелесен, да
Към пустинята в далечността,

През пясъците - за вечността...
Самият сякаш светлина!

Потегли в ранна утрина
Със слънце в русите къдри,

Чудесен, строен, раз-два-три -
Моят легионер!
О! Бе толкова хубав младеж,

С ухание на пясък горещ...
. . . . . . . . . . . .
Прострелян. Възнак. Нейде там,

В небето вклинил взор, тъй сам,
Душа берящ намерен, как?!...

- Я глей ко пише тук - "Без ортак" -
Казал захилен, сочейки врат,

Ръка показал - Даже стократ
Пак бих живял си, както "Посмях!"...

Слабо избликнал дръзкия смях,
Спряло сърцето му в миг да тупти

Под буквите сини "На кухо кънти"...

Метки: Едит, пиаф, перевод, такой, какой, есть, моят