Халът мой

Халът ми не е пустиня,

нито пък небесен рай.

Крача сред воняща тиня,

без начало и без край.
А човешките ми нрави

са бронирани с бодли.

Чувствата ми са корави,

мислите ми – змии зли.
Красотата ми е чужда

не познава ме дори.

Нямам и от нея нужда,

щом в душата – ад гори.
И без Бога, и без царя

пак съм същия глупец.

На сърцето господаря

е в ръцете на подлец.
Щом такава е съдбата

и докрай ще ме мори,

ще си вдигна чукалата –

нека всичко изгори!

Метки: Халът